Вицове за семейство

Скъпи ми синко,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най - много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.

Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.

Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.

Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата. . . и да ни изкара нас с баща ти от вътре.

Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.

Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.

Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.

С обич, Мама

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г - н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по - късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да…
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г - жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много… - ахнала г - жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г - жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина! ? - разширили се очите на г - жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ. . , апарат! ?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник! ?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам? ! Мадам? ! Боже, какво й стана, тя припадна!

Съвременно семейство. Жената вика мъжа от двора:
- Мъжо, ела веднага! Децата се бият! Твоите за захванали да бият моите, и скоро ще подхванат и нашите!

Имало едно време един рибар…
Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновенно седял на високия бряг с въдица в ръка, но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал…
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
- Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ.
- Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
- Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ.
- Не, Господи - отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
- Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ.
- Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
- Даааа, да Господи! ! ! ! Това е моята жена! ! ! - закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
- Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
- Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени…
Морал: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.

На едно младо семейство им се родила дъщеричка. Жената предложила:
- Да я наречем Петя? И двете баби се казват така, и двете ще са доволни.
Мъжът казал:
- Напротив, и двете ще ни намразят, че сме я кръстили на другата баба

Семейство седи на масата и обядва. Малкият син пита баща си:
- Тате, решил съм да стана политик, когато порасна. Какво трябва да направя?
- Мълчи и яж.
Майката:
- Скъпи, отговори на детето, бе!
- Нали точно това направих, ма!